Бизнес етиката и съвременният свят

д-р Весела Хр. Малеева, 6 юни 2005

“Бизнес етиката е оксиморон и не може да има такова понятие” -- “Това, от което се нуждаем е повече етика”: това са всекидневни становища относно бизнес етиката, които са винаги налице в публичните дискусии през последните десетилетия. Те разкриват огромните недоразумения относно причините за социалните напрежения и събуждат интерес към бизнес етиката. Какво всъщност предизвиква този интерес днес?

Теории, свързани с бизнес етиката възникват още преди 2000 години, поне от времето когато Цицерон пише по въпроса в своето “Относно задълженията”. Платон и Аристотел, Кант и Джон Стюарт Мил, християнството и марксизмът учат, че практическите интереси, индивидуалистичните стремежи и моралът се намират в противоречие. Бизнес етиката получава повече внимание след 1960 година във връзка с поставянето на въпроси като справедливото заплащане на труда, правата на работниците, трудовите практики и моралното естество на капитализма: бизнес етиката се опитва да фокусира по-скоро върху хуманистичните ценности, отколкото върху материалните. През 60-те и 70-те години започват да се разглеждат въпросите за безопасността на потреблението и други основни етически проблеми – като даването на подкупи, лъжливите реклами, колизията на цените, безопасността на продуктите и на проблемите на околната среда. Бизнес етиката престава да е оксиморон, превръща се в категория, отразяваща отношенията на бизнеса срещу консуматорите, на работодателя срещу подчинените, на един бизнес срещу друг бизнес, на бизнеса срещу правителството.

За да разбере и отговори на обществения шум около бизнес етиката днес, човек трябва да осъзнае, че повечето нежелани социални ситуации, които намираме за фокусната точка в случаите на бизнес етиката, възникват като резултат от действията на хора, следващи принципите, които са учили. В днешния свят нашета бизнес етика е капитализмът. Моралните принципи на капитализма са всеизвестни: свободният пазар подлага на риск частната собственост. Печалбата позволява справедливо възвръщане на вложеното за индивидите, които поставят частна собственост на риск в нашите свободни пазари. Справедливото разпределение на това, което произвеждаме, би било непрекъснато ако запазим пазарите си конкурентноспособни. Ако правителството стои на страна oт бизнеса, както е в условията на дивата конкуренция, само тези които заслужават да оцелеят ще оцелеят. Но дали тези предпоставки полагат частните, индивидуалистични интереси като несъвместими с дългосрочното човешко оцеляване?

Една по-недиректна морална представа за същината на капитализма се състои в икономическото верую: “Ако всички са свободни да преследват собствените си интереси, те ще бъдат водени сякаш от невидима ръка, която ще допринася за благополучието на всички.” Следователно, моралните ни задължения към обществото са изпълнени когато увеличаваме собственото ни благосъстояние. Въпреки това, главните морални ценности относно какво е справедливо, честно и правилно в сферата на бизнеса бързо избледняват. При изучаването на такива науки като счетоводство, икономика, маркетинг, мениджмънт, бизнес право и финанси фундаменталните морални идеи биват затрупани от научно-звучащи абстракции. Системата от знания, които човек усвоява дава единна, рационална, обективна структура за разбиране на света. Всичко, което би предало идеологическа рамка и морална ориентация е изчезнало, почти както и думата “капитализъм” – това, което легитимно се отбелязва са изчисления по висша математика или някоя нова софтуерна програма. Това ново, обективно, морално познание ни позволява да приемаме без много емоции съобщения за масови съкращения, корупция, финансови измами и т.н. – тези неща стават част от “фактите на живота”. Защо? Защото и тези, които взимат решенията за “съкращаване”, и тези, които понасят последствията са били научени да вярват, че това е резултат от “естественото” функциониране на свободния пазар – една сила също така неизбежна, като свободното притегляне. Това напоследък се изразява чрез факта, че най-добрите сред младежта се пренасочват към сферата на бизнес-обучението в различните му вариации, а студентите по такива дисциплини като философия, социология или история драматично намаляват, а които остават в тези сфери по-късно ще се опитат да вземат степен и по икономика.

“Бизнес етиката” по никакъв начин не е оксиморон, както остроумните експерти я наричат – тя е само капка в потока от сериозния умствен тренинг за капитализма. Капитализмът оформя нашия живот, очертава нашите социални взаимоотношения, гради нашите основни социални институции, управлява нашата юридическа система и води нашия политически процес. Затова трябва ясно да разбираме първия морален закон на капитализма : бизнес-животът е състезание, лъвовете ядат агнетата и силните имат предимство: те заслужават всичко което притежават и контролират. Случаите на бизнес етиката разкриват сблъсъка между сферите на знание. В съвкупност те представляват действие, изисквано от моралните диктати на капитализма (“увеличаване на печалбата”), което се сблъсква с още основни морални принципи, като например “С никого не се отнасяй просто като със средство за социална цел.” Научноподобните начини на изразяване маскират основните морални принципи и създават трайни впечатления, че икономическите идеи са непроницаеми и че техният ефект – огромните заплати на директорите, безработицата, замърсяването на околната среда – са неизбежни. Капитализмът не е перфектна морална система и за да можем да я подобрим трябва да разберем, че бизнес етиката трябва да се идентифицира и хората да бъдат запознати с нея. Бизнес етиката трябва да се свърже с етиката в по-широк смисъл: с това, какво ни определя като мислещи, човешки същества, живеещи в общество, основано на принципите на истинско равенство – и не толкова конкуренция – и на принципите на справедливост – и не само за някои, а за всички. За да разберем и предложим решения на проблемите на бизнес етиката трябва да отговорим на въпроса откъде започва етиката

Кратка библиография:

Aristotle, Nichomachean Ethics, in Barnes, Jonathan, ed., The Complete Works of Aristotle (Princeton, N.J.: Princeton University Press, 1984).

Ayer, A. J., Language, Truth and Logic (New York: Dover Publications, 1946).

Bentham, Jeremy, Introduction to the Principles of Morals and Legislation (1789), in The Works of Jeremy Bentham, edited by John Bowring (London: 1838-1843).

Bowie, Norman. “Challenging the Egoistic Paradigm.” Business Ethics Quarterly 1:1 (1991),1-21.

Freud, Sigmund. Civilization and Its Discontents (W. W. Norton & Co., 1961).

Hobbes, Thomas, Leviathan, ed., E. Curley, (Chicago, IL: Hackett Publishing Company, 1994).

Hume, David, A Treatise of Human Nature (1739-1740), eds. David Fate Norton, Mary J. Norton (Oxford; New York: Oxford University Press, 2000).

Kant, Immanuel, Grounding for the Metaphysics of Morals, tr, James W. Ellington (Indianapolis: Hackett Publishing Company, 1985).

Locke, John, Two Treatises, ed., Peter Laslett (Cambridge: Cambridge University Press, 1963).

MacIntyre, Alasdair, After Virtue, second edition, (Notre Dame: Notre Dame University Press, 1984).

Mackie, John L., Ethics: Inventing Right and Wrong, (New York: Penguin Books, 1977).

Marx, Karl. Critique of the Gotha Program (1875).

Michalos, Alex. The Society for Business Ethics Newsletter 5:1 (May 1994).

Mill, John Stuart. Utilitarianism. Collected Works of John Stuart Mill, ed., J.M. Robson, (London: Routledge and Toronto, Ont.: University of Toronto Press, 199)1.

Moore, G.E., Principia Ethica, (Cambridge: Cambridge University Press, 1903).

Plato, Republic, 6:510-511, in Cooper, John M., ed., Plato: Complete Works (Indianapolis: Hackett Publishing Company, 1997).

Quinn, Dennis P. and Thomas M. Jones. “An Agent Morality View of Business Policy.” Academy of Management Review 20:1 (1995), 22-42.

Rand, Ayn. “The Objectivist Ethics.” In The Virtue of Selfishness (New York: New American Library, 1964).

Rand, Ayn. “The Ethics of Emergencies.” (The Virtue of Selfishness. New York: New American Library, 1964).

Sen, Amartya. On Ethics and Economics (New York: Basil Blackwell, 1987).

Sextus Empiricus, Outlines of Pyrrhonism, trs. J. Annas and J. Barnes, Outlines of Scepticism (Cambridge: Cambridge University Press, 1994).

Shaw, William and Vincent Barry. Moral Issues in Business (5th ed. Wadsworth, 1994).

Williams, Oliver F., Frank K. Reilly, & John W. Houck, eds. Ethics & the Investment Industry (Rowman & Littlefield, 1989).